Мария Павлова

Всяка идея отдавна вече се е появила под слънцето, но начинът, по който тя покълва в някого, е уникален, точно като отпечатъка на пръстите му.

Според мен, разгръщайки целия потенциал на тази уникалност в героите си, писателят едновременно вечно се мъчи да я сведе до нула, тоест, да надникне поне за миг отвъд нея, където са съкровените извори на доброто и на злото. Или, както пише Достоевски в „Братя Карамазови“: „Тук дяволът с Бога се бори, а бойното поле са сърцата на хората“.

Прочетете още…