(Романът „До теб съм“ и подкастът „Вино и престъпления“, за които ще ви разкажа, са подкрепени от Национален фонд „Култура“ чрез програма „Творчески инициативи“.)

ВМЕСТО ПРЕДИСЛОВИЕ

Хубавата история в литературата не е тази, в която всичко се развива хубаво и краят е прекрасен. Не че и това не е вариант, той всъщност даже е един от най-трудните. Хубава е тази литературна история, която е сътворена с вдъхновение. Толкова… Другото при всички случаи е подражателство.

Обожавам филма „Римска ваканция“ с Одри Хепбърн и Грегъри Пек от 1953 година. Актьорите играят великолепно, но самата история е наглед доста обикновена, и е романтична, а не си падам особено по това. И въпреки това е в топ десет на филмите, които харесвам, може би е даже номер едно. По подобен начин харесвам разказите на Ан Бийти, и то отдавна, харесвах ги още като студентка. И там уж нищо не става, няма екшън, какъв ти екшън, това е все едно да кажеш, че в пчелния мед няма сол, просто изобщо не можеш да ги сравняваш – Ан Бийти и екшъна. Няма челен сблъсък на черното с бялото, нито на бялото с черното, а по-скоро се сблъскват безцветното с малко по-безцветно. Но историите с главно „И“ ги има.

И така, това, което се опитвам да каже, е, че с годините като писател все повече разбирам колко е важна историята. Да владееш метафорите не е трудно, то ти е вродено и по-скоро трябва да ги обуздаваш, отколкото да се мъчиш да ги създаваш. Нямаш много заслуга за тях, освен ако цялата история, цялата книга не е една разгъната метафора. Е тогава, да, тогава е друго, но иначе майсторството е в това да пишеш опростено…

Да пристъпваш в минното поле на идеите е много по-трудно, но с годините „набираш опит“ и там. За мен истинското предизвикателство в писането е да създадеш история. Писала съм и без никаква такава, сюжетът и персонажите ме водеха, и да, и този  подход си има право на съществуване, наравно с другия, но сега говоря за другия. И за мен той е много по-труден, казвам си го… Да сътвориш и самата история, и да я превърнеш в диаманта в короната.

СЕГА ЗА КРИМИНАЛНИЯ РОМАН „ДО ТЕБ СЪМ“

Когато с дъщеря ми преди време някак внезапно, в смисъл донякъде случайно,  си споделихме една с друга първите щрихи от онова, което щеше да се случи в „До теб съм“, и двете веднага осъзнахме, че тук има нещо, има наченки на истинска силна история. И тогава решихме да я развием и да пишем заедно. И не се излъгахме. Надяваме се, че който прочете книгата ни ще изпита същото вълнение, същия интерес, а може би и по-голям, защото в някои отношения няма да знае какво се случва почти до края.

Всичко в романа се развива (макар да е в трето лице) през погледа на млад инспектор, за когото това е първото самостоятелно разследване в нов град, в който скоро е започнал работа. Изчезва тийнейджър, откраднал скъпа кола, и полицаите и жителите там си мислят, че е младежка лудория, инспекторът също не приема случая сериозно и дори се дразни, че му го възлагат. Но скоро зад привидното нищо започва да изпълзява злото. Или поне – може би.

И МАЛКО ЗА ПОДКАСТА „ВИНО И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ“

В разследването помага и немската овчарка Рита, която инспекторът сам обучава от малко куче. Доста проучвахме за полицейските кучета, и още го правим, защото е първа тема и от криминалния подкаст, който двете подготвяхме заедно с романа. Целта ни е да разказваме за истински криминални случаи, но и всяко предаване да е свързано с определена тема от криминалистиката. Навярно обаче ще имаме и извънредни издания, за актуални неща, които са ни впечатлили, ако по някакъв начин са свързани с този кръг въпроси.

Всъщност, имаме две котки, и за котките знаем много повече, но такъв е животът, нямаше как котка да помага на полицая, нали? Тук се усмихвам. Котките получават всичко от нас, без изобщо да работят, а кучетата все пак често са и пазачи, конвои, търсачи на следи, но истината е, че и те не работят, а играят. Душат следите, защото го могат, а го правят с голямо желание, защото при изпълнението на задача или ще получат храна, или любимата си топка. Дайте къс злато на кучето, и естествено, че няма да му обърне внимание, но му дайте любимата играчка, и ще преобърне света от щастие. Всъщност, ако свържете едното с другото, може да започне да реагира и на златото, както прави например с наркотиците…

Майка ми и баща ми имаха дакел преди години. Веднъж му купих топка, и като влязох в апартамента, казах: „Тази топка е за Моли!“ Дакелът полудя от щастие още преди да му я подхвърля. После един ден я дадох на едни деца да си играят, и като го изведох на разходка, а вън беше пълно с групички от деца, и топките също не бяха малко, Моли си забеляза някак неговата в далечината, спусна се натам и си я взе… И Рита така, трябва да й разбираш психологията, за да си наясно защо прави едно или друго. Докато инспекторът, той просто си я обича, и тази обич в един момент става много важен двигател на действието. Всъщност, когато любовта те води, винаги рискуваш много неща, но за това читателят сам ще разбере. Засега също не мога да кажа повече, все пак става дума за криминален роман и трябва да съм изключително  пестелива на подсказвания.

Не че нашата история е в тихи тонове, може и тях да ги има, и ги има, но все пак си е една зловеща история. Доста при това… Но зловещото не е толкова детайлно описвано, колкото оставяно на въображението… То е като да пиеш вино, не е нужно да се наливаш, а е ценно сетивата ти да усетят аромата и вкуса, да живнат рецепторите ти. Така е и със зловещото в криминалните истории според моите представи – то трябва да е балансирано като описание. Разбира се, в човешкия характер няма как да го балансираш, често там е разюздано и минало всякакви граници, опустошаващо и самоподхранващо се, но добрата криминална история трябва да го поднесе по възможно най-интересния и загадъчен начин, а не едно към едно.

Е, все пак моите представи за балансираност може да се разминават с тези на много хора…

И НАКРАЯ ЕДИН МИКС ОТ ЗАГАДКИ

Какво да кажа още… Може би нещо, което е изключително важно, а то е, че нашият роман има и една много странна особеност. За нея обаче не мога да кажа нищо повече, освен това, че я има. Просто има и нещо като роман в романа, все едно софтуерна нишка на фона на хардуера. Но толкова за това.

Ще се радваме да го прочетете. И да ви заразим с ентусиазма на безчетните часове, в които сме обсъждали нашата история. Всеки детайл от нея, всяко ужасно трудно изравяне на поредния мъничък елемент от небитието и превръщането му в битие. Всяко разгръщане на забулената въображаема реалност до „видима“ такава. Но, разбира се, човек и хиляди думи да изпише, няма и да се докосне до тайнствения фактор Х, който все пак до-превръща дадено нещо в История. Ние опитахме да я създадем, и дано сме успели. И това може би е само началото. Но и тук не мога да кажа повече. Само намеквам, че този роман може би е само началото.

Ще завърша с това, че има едно преливане на обикновеното в необикновено. Например в чудо, във феномен. Но обикновеното може да прелее и да се превърне и в престъпно. Как става ли? Просто прочетете историята ни. Тя е за това, най-вече е точно за това…

Романът може да бъде поръчан от ТУК.