Мария Павлова




Към вятъра

Залепвай под сълзите котви на усмивки,
напивай ме, когато страшно ми е тъжно
и с пръсти следвай в мрака моите извивки,
разсипвай във косите непокорна ръж.

Не ме оставяй да изчезвам в светлината,
че пеперуда без крилца не може да обича.
И пак, и пак изпълвай ме с онази тишина -
там, между капките, където казваш всичко...

О, тази истина е много, много стара -
от влюбеност лудее, но от любов сърцето спира,
замлъкват струните, кърви без звук китарата,
а аз и ти в небе от чисто злато се откриваме.