Марта

.

Учителката

Свикнала си да се задоволяваш с нищото, нямаш хоризонт, а само педя някъде на сантиметър над очите ти. Защото си жена, така си научена. И преди шестотин години беше същото, мрак… Нищо няма да се промени, ако ти не се промениш, не разбираш ли? Да си без хоризонт е като да ти липсват очи и да не можеш да растеш. Все едно живееш в клетка… Щастието не е приказка, то е навсякъде отвъд клетката и изпълва безкрая, ала трябва да го стигнеш, пък ти си свикнала да се задоволяваш с трохите, да си стаена в тясното. Но така не става, защото всеки път, когато обичаш или те завладяват копнежи, отново и отново се блъскаш в невидимите стени. Истинската ти природа те кара да искаш да излезеш, нищо не може да я умъртви, дори стените да са златни. И те боли. Не разбираш какво става, защо толкова боли, и губиш силата си. Така един ден вятърът те понася накъдето си иска и ставаш една жалка картинка. Хартийка на вятъра. Не се владееш, сама се унищожаваш.

Бъди хладнокръвна и следвай решенията си! Ставаш жертва, когато постъпваш така, както се очаква от тебе. Разбери го! А се очаква да се скапваш и проваляш, като си задаваш въпроси, на които просто не можеш да намериш отговорите и само преливаш от пусто в празно… Агресията, за която говориш, влошава нещата, но не го мисли! Помни, че си вещица и повече не трябва да си жертва, ала трябва да си оставаш и жена. Защото жената далеч не е само жертва, жената е къде-къде повече!

Представяш ли си колко хора живеят само тук край тебе и как всички те пилеят живота си? Рядко им е добре, това чувство бързо им се изплъзва. Мислят, че ще са щастливи, като имат това или онова, като си купят къща или нещо друго, но все не се получава. Щастието уж идва при тях, а после бързо пак излита, като волна птичка. Дори децата вече изглеждат отегчени… Липсва нещо ей тук, в сърцето, тъмно му е на сърцето, и целият външен блясък не може да му помогне. Само ако се изчистиш от ненужното и се разпростреш по всичко, което вършиш, мислиш и чувстваш, ако не остане нищо фалшиво в тебе, ще се измъкнеш от вечно изплъзващото ти се щастие и ще откриеш онази невидима светлина, която придава трайност на живота.

Ти вече имаш сила, но аз пак не виждам онази искра, която озарява очите като нищо друго. Онази вътрешна искра. Запали я, без да се страхуваш, без да се щадиш! От тебе зависи. И целият свят да ти казва, че си смешна, че грешиш, че няма смисъл, не го слушай! Чуй само гласа тук, вътре, какво ти нашепва.