За книгата

Когато завърших книгата, бях доста различна от времето, когато я започнах. Освен че се прибавиха седем години към възрастта ми, аз просто разбрах много неща. Научих, че единственият начин да живея истинския си живот, а не нещо измислено, е постоянно да напрягам мозъчните си клетки и дълбоко да осмислям всичко, което ми се случва, което се случва на хората около мене и на света изобщо. Знам, че звучи може би претенциозно, но просто е така.

Тази книга е най-вече за съзвучните с мене. За хората, които вибрират на една вълна с мене. За търсещите. Посланията в нея са за всички онези сродни с моя търсещ дух мъже и жени, за които клишетата, стереотипите и чуждият опит са просто недостатъчни. За всички, които искат да разберат защо женствеността в света е наранена и до какво води това. За хората, които не плъзгат повърхностен поглед по поредния по-дълъг от двайсет реда текст, а винаги, щом нещо ги развълнува в някой текст, спират, както правя и аз, дъхът им също спира, и отиват в оная широка реалност, в която са отговорите. Защото тук са само въпросите.

Мария Павлова

 

” ” ”

 

Журналистката Ася Антонова на представянето в Пловдив

Казват, че световете били многобройни и приличащи на люспите на лука – паралелни един на друг и съвсем близки, може би дори някак преплитащи се. По аналогия, в добрите книги многото пластове също присъстват. Случва се, препрочиташ някоя книга след десет, двадесет години и откриваш неща, за които преди не си и подозирал.

„Двойственият живот на една вещица” на Мария Павлова е точно многопластова книга. В нея върви интересната история на тридесет и две годишната Зара, стигнала до пълно отчаяние с няколко неуспешни и много наранили я връзки зад гърба си, с излишни килограми и тотално вегетиране в нещо като полуживот. Изведнъж обаче една древна вещица, Марта, й дава от силата си, и Зара се променя до неузнаваемост… Над този пласт е изключителният психологизъм на повествованието, течащо под формата на дневник в първо лице. Друг пласт е магическият, разказващ какво е да си вещица в днешно време, колко самотно и тъжно, но и невероятно интересно и неочаквано може да е това. Някъде сред всичко дотук започват и се разклоняват езотеричните проникновения на Марта, за чиято рецепция читателят трябва да е може би подготвен. И сред изброените пластове остава едно наистина трудно уловимо и фино послание, което се наслагва някак невидимо, послание, което всеки сам ще си преведе лично за себе си. Защото, четейки книгата, няма как да не се запиташ ти самият как се справяш с многото информация днес, с липсата на ценности, с агресията и насилието, с липсата на нежност и истинска женственост, на хармония и дълбока свързаност.

… Общувайки със своята учителка, Зара скоро се свързва и с една съзнателна, жива, добронамерена, притежаваща добро чувство за хумор сила. По-скоро започва да осъзнава нейното присъствие и начина й на действие. Тази сила помага във вълшебствата и също те учи. Зара постепенно си съставя „наръчник на вещицата”, в който споделя собствения си опит. Тя често се опитва да кривне от пътя, но прегрешенията й имат все по-лоши последствия. Защото свободата, както внушава книгата, не е нещо повърхностно и първосигнално, а е едно вътрешно състояние на зрелост.

… „Двойственият живот на една вещица” е книга, която води към неподозирани, хем магически, хем съвсем реално описани места. Тя разказва как една жена може не просто да научи няколко вълшебни трика, не просто да напредне в тази насока, а да се запита и да разбере нужно ли й е всичко това и наистина ли върви в добрата за своето развитие посока. Обсебена от новите си умения, на няколко пъти тя наранява, и учейки се чрез почти фаталните си грешки, не спира при лесната магия, както я нарича, не спира дори и при трудната магия, а продължава в неизвестността.

Книгата не прави лесни внушения, а те кара да мислиш. В разширената реалност има една основна уловка – тръгнеш ли към нея със заучени, чужди стереотипи, няма да стигнеш далече. Всяка крачка трябва да правиш сам, и когато нещо изумително за миг разруши досегашните ти виждания, трябва да устоиш на изкушението да се откажеш. В тези предели на духовността няма лесни рецепти, по-скоро няма никакви готови маркери. Там има само неизвестност и жажда за приключения. Има обаче и цел. Целта на живота може да се окаже изумително различна от очакванията на Зара. Както и любовта. От такива истини, разбира се, боли. Книгата ни превежда през пречистващата болка на вътрешното проглеждане.

„Двойственият живот на една вещица” е духовно пътуване, при което духовността от пълно разграничаване от всекидневния, обикновен живот в началото, постепенно става естествена част от него. Както и трябва да бъде, защото именно този всекидневен живот показва най-точно какви сме, какво знаем и докъде сме стигнали. Духовното развитие не бива да е чужд на ежедневието ни свят, то трябва да е сплетено с него. Както червеният и белият конец на мартеницата са сплетени. Дори може би повече. Именно това се постига най-трудно. Имаме хубави, красиви мечти, достигаме до изумителни идеи, но ако това си остава като една празнична дреха, която си слагаме отвреме-навреме, а в останалите часове просто я заключваме някъде в гардероба, имаме да учим още много.

Постигнем ли обаче това сливане на търсенията си и на всекидневието си, на духовност и земност, самотната двойственост веднага се трансформира в общуване. И липсващата хармония се възстановява в истинска свързаност със съзвучните с нас.

Около седем години от живота на Зара са описани в дневника й. Казват, че на седем години правим големи промени в живота си. Но тази книга ни показва, че когато започнем дълбоко да осъзнаваме и разбираме самите себе си, когато се научим да го правим постоянно, ежедневно, то тогава при нас идва истинско, постоянно вълшебство.