Мария Павлова

 


Съблечи ме до усмивка

Съблечи ме, до усмивка, разголи ме,
имам име, назови ме, повтори ме,
думи искам, пръсти искам, тебе искам,
от бедрата започни ме, стон разлиствай.

Тъмна вечер, гладна вечер, разнеси ме,
като прах на мъртва жажда, нямам име,
с твойте устни обходи ме, до петите,
ти - надолу, аз - нагоре, към звездите :)))

Не поглеждай във очите, не разбирай,
плаче вятър разтреперан, ти не спирай -
много нежно към гърба ми, под косата,
сякаш птици тихо бродят из полята.

Там целувай, лумва лято, тръгва пламък,
в мен рисувай, разгори ме, драскай рамото.
Как създаваш... не издържам!..ти вълните,
влизай вътре, бързо плувай, без да питаш :)

Остави ме, като риба снежнобяла
над водата да достигам твойто тяло.
Захапи ме, люспи капят, грях се стича,
но усещам!, но обичам!, взрив привличам.

Няма въздух, падам мъртва към морето,
мен разтваряш и прераждам се в лале.
Ти разтърсваш всяко листче и стеблото,
миг-поанта, ние пръснати в леглото.