Мария Павлова

 


Среща

Ще сложа червило, по-червено от всички желания,
ще съм хубава, мили, най-красивото цветно ухание,
ще откъсна от облака най-прозирната, леката рокля
и ще кресна на вятъра: „Разтрепти я, не духай тъй кротко!”

Ще съм хубава, мили, по-опасна от демон и дявол,
и по-нежна от спящите ангели, с много повече вяра,
ще се срещнем в нощта, ще се любим под звездния покрив,
ще разкъсаш на парещи малки сълзи небесната рокля!

Ще изтриеш със обич и пръсти половината мои години,
за да стана по-искана от млада жена, от богиня,
тези бръчици тихи ще изпиеш до дъно със устни,
до смъртта, моя обич..., до смъртта не ме пускай!