Мария Павлова




Признание

Ела да потънем до дъното
на безлунната пухкава нощ.
Там голи ще се приютим, ще нарисуваш
усмивка в ъгъла на устните ми
и ще я целуваш, докато се превърне в смях...

Обичам те! На лъч ще долетя,
на облак или птичи рой -
ще се посея в роза пред прозореца.
Ще стана снопче въздух
и ще раздвижа ризата ти.
...След много дни от календара
махни ме от очите си, изтрий мечтата,
защото нашата раздяла е вградена
в нас, като пукнатина в копнежа.

Ала сега ще потопя очи в мига
и ще разпръсквам до полуда слънца от мед.
Ще ти напиша най-безмълвното признание,
което някой някога е правел -
без думи, само с нежност,
полепена в пръстите.
В душата си ръцете ще заровя, в най-светлото,
и ще изпиша думата "любов"
без букви, а с любов
направо от самия Бог!
Ще те докосна слънчева
в това невзрачно кътче на Вселената
и то ще разцъфти в зелено,
като обикнато дърво.