Мария Павлова




Нежно ме обичай

Нежно ме обичай в идващата нощ.
Разкажи ми първо приказка и после
положи ме в трепкащия звезден кош -
твоя жива кукла от кристален восък.

Бавно, много леко съблечи душата ми,
може да посвириш час-два на китара.
Тихо промълви: "Косите ти са злато!",
а аз ще тръпна в рая и ще ти повярвам.

Целуни сълзите ми, разнежен принце,
превърни Вселената в огромен замък,
отвори бутилката с червено вино
и смело я излей на дясното ми рамо.

Догони изтеклите горчиви капчици...
Да, любов ще има, ще прониква в мене,
ще бъда като котка със прибрани лапички,
но вместо да замъркам, тихичко ще стена.

" " "

...Хей, скоро ще изпратим пухкавата нощ!
Беше тя, вълшебнико, като спомен хубава,
зная, ще те искам много дълго още -
бяла от докосвания все ще се събуждам.