Мария Павлова




Дори

Дори когато нощите без страст умират
на някакво мастилено и тромаво разпятие,
дори когато времето и миг не ще да спира,
дори когато липсват дъжд, мечти и лято,
дори и в залеза на тръпнещи любовни думи,
и в сивата, по всички земни мерки участ,
дори в най-скучното небе, не дъхаво и лунно,
дори в най-семплите, съвсем не гръмки чувства,
дори в безкрайното, белязано предателство
и в тъжното крило на някой паднал гълъб,
дори в най-малките, така невзрачни дати,
дори когато няма към небето стълба,
ти само погледни света навън и питай,
разпитай облака ще парят ли звездите
и смело си грабни една, а после тичай
и я живей като урок по лудо дишане;
моли от слънцето очи за диви пролети
и дай на вятъра безцветните си седмици,
вземи в ръце пречупените детски моливи
и нарисувай с тях прозорец, къща, село,
че там, в забравеното детство на сърцето ти
все тъй вълнуващ е, очакващ е животът
и като фар отвъд мъглите тихо свети
магията да виждаш извор в кална локва...

5.12.2007 г.