delete

Виктория и убиецът на врабчета (приказки...

За пореден път всичко в живота й се разпадаше. Не беше вярваща или поне особено вярваща, но присъствието на ужасна закономерност най-накрая натрапчиво връхлетя съзнанието й. Точно както се раждаш, растеш, старееш и накрая умираш, така и нейната любов, по-точно всичките й връзки, следваха непроменим сценарий откакто...
delete

Подходящите места (приказки за любовта)...

Една жена дълго не можела да намери любовта. Всъщност, твърде дълго! Ако живеела в обикновения свят, със сигурност би остаряла и умряла за това време, и то може би дори няколко пъти, но понеже обитавала приказния, това не се случило. И така тя обикаляла години наред местата, които смятала за подходящи, но там, на...
delete

В старите мисли светът е все същият...

Вселената е всякаква, но едно е сигурно – тя е огромна. И дори да вземем планетата ни за мерна единица, пак сме си ужасно мънички спрямо размерите й. Така де, спрямо безкрайните й размери, каквото и да значи това 🙂 Спрямо безкрайността сме малки мравчици, обикалящи я безспир. И сякаш сме в някакъв огромен пъзел....
delete

Моите глупави страхове (приказки за Исти...

– Учителю, аз не мога да се справя с най-елементарните си страхове. С тези, които имах, когато бях и на двадесет, а може би и на седемнадесет години. Съзнавам, че са смешни и е унизително още да ги имам, но те са си една вечна част от мене и все ме побеждават. И каквото и да постигам, то се обезсмисля с тях. … Преди...
delete

Светът (приказки за истината)...

  Тези приказки ме отвеждат все по-навътре в свят на символи, мистерия и трудни уроци, но този път трябваше да се докосна до нещо, от което наистина ми се искаше да избягам. Направо ми се щеше да го сритам обратно в тъмното, ала знаех, че не е добра идея. Зашото вече добре знаех, че в приказната реалност отвсякъде те...
delete

Древната жена в мене (приказки за Истина...

Има пътешествия, които започват в съзнанието ти много преди да посегнеш към някой проспект или карта. Не казвам, че всички пътувания започват така, не, но някои са точно такива. Като подмолни течения в тебе. А някои пътешествия започват дори насън. Сякаш една твоя част, неудобна за другите и за тебе самата, вече е взела...
delete

Непокорен дух (приказки за Истината)...

Идва момент в живота ти, когато отчаянието най-накрая те изважда от летаргията. Жената го разбра една вечер. Беше август, слънцето залязваше, беше топла вечер, но в нея се промъкна хлад и тя започна да трепери. Зави се с одеяло, после с второ, но не можа да се стопли и тогава именно й писна от всичко и се реши. Отдавна...
delete

За Мона Лиза и мрачното време...

На нас, зрящите, ни се струва, че слепите по рождение не виждат цветовете, а виждат… в черно. Че виждат същото черно, каквото ние със затворени очи нощем под завивките. Нещо като непрогледен мрак. Но това не е вярно. За тях черният цвят е точно толкова несъществуващ, колкото и белият. И всеки друг. Единствената...